Поредната ми приумица вече е реализирана, а именно - кошници... няколко... различни, цветни, забавни, но и практични.
Видях в нета, че рускини и полякини се надпреварват коя от коя по-хубава кошница да направи и си казах, че мога и аз да опитам. И първата изплетох "на един дъх" за 4-5 часа без дори да си направя калъп, толкова бях въодушевена... Е, получи се доста добре...
За втората се подготвих предварително - боядисах пръчиците, направих калъпа, изрязах дъното като леко го закръглих и разгледах клиповете на
Елена Тишченко. Реших, че тази ще е по нейните модели. Накрая добавих и малко украса, пак така, както Елена показва.
И тогава ги пуснах във фейса. Само след около час мой колега поиска да направя една и за съпругата му. Сякаш това чаках и започнах следващата. Нямах търпения, знаех точно как ще я направя и започнах. До вечерта беше готова. Направих я с много старание и любов. Надявам се колегата ми и съпругата му да я харесат.
Сякаш интереса ми мина, когато разбрах, че вече мога лесно да правя такива чанти и потърсих в нета други, които да са с по-интересна форма. И пак открих в клиповете на Елена - чанта "Мида". На по-малката ми дъщеря много й харесаха и мама веднага запретна ръкави и купи специалната акрилна боя, боядиса пръчиците и... плетенето започна.
Един стар шал послужи за дръжка, а красивата синя лента Поли сама си я избра. Сглобихме всичко, лакирах чантата и... със самодоволна усмивка Поли сама позира с новата си плажна чанта.
И така... исках само да опитам, а си направих една малка колекция от чанти-кошници, които да поразходя по улиците на малкия ни град, а една от тези чанти ще видят и варненци...
Сега трябва да измисля какъв ще е следващият проект.
Няма коментари:
Публикуване на коментар