TЪЙ БЛИЗО СПРЯХА...

Тъй близо спряха двата коня...

И се целунахме над тях.

Ти светна в накита си огнен,

аз в бронята си запламтях.

Скриптяха голите глогини,

ти бе царкиня, аз - боляр.

До нас на рохкавия синор

гореше жарък минзухар.

И Март кадеше топла пара

из влажно шупналата шир...

Прекрасната сестра на царя

разкри зеници като вир.

Отдръпнахме се. Духа Юга.

На устните ни - сладини.

И кукувицата закука

в размръзналите долини.

Глави допират двата коня...

Кълна се, даже Соломон

не е бил по-щастлив на трона

сред дъщерите на Сион!

Потриват ноздри двата коня,

от клона капе аромат

и нашите сърца са вече

в уречен за сърцата свят...

А в дим и куполи далече

пламтеше царевият град.

Радко Радков

Из "Слово за Търновград"