Когато ми е ниско, съм трева.
А мравките изглеждат като хора.
И не очакват да ги разбера.
И не очакват да им отговоря.
Когато ми е тъмно, си мълча.
Защото думите са непонятни.
И сякаш съм изгубила ключа.
И сякаш ме сънува някой.
Когато ми е ниско, съм сама.
А самотата е така дълбока.
И помня само пътя към дома.
Човеците са нависоко.
Тогава съм най-тихият сезон.
И имам нужда от море и от кокиче.
От думи, много думи за любов.
И някой, който ме обича.
Селвер
Няма коментари:
Публикуване на коментар