Това ли е щастието?

    Събудих се... Беше рано.
    Лежеше до мен с ръка върху гърдите ми.
    Поисках да стана и леко отдръпнах ръката ти, и нежно я положих на леглото...
    И тогава... слънцето проникна през щорите и те докосна...
    Гледах те и не можех да откъсна поглед от теб...от нежната извивка на ухото, от долчинката на талията ти, от едва повдигащите се гърди... Беше прекрасно! Застинала във вечеността.
Страхувах се да не наруша спокойният ти сън и само те съзерцавах... исках този миг да продължи вечно, да го заключа в сърцето си и да остане само за мен... 
    Събрах смелост и ... те целунах...мнооого леко по мекичкото на ухото... Размърда се и... крайчетата на устните ти се подвиха нагоре в загадъчно-блажена усмивка. Замръзнах... за да не те разбудя... А желанието в мен крещеше "ЦЕЛУНИ Я ПАК, ЦЕЛУНИ Я!!!"... беше толкова силно, че... не можех да дишам... Само те гледах, гледах... И пак се питах ИСТИНА ЛИ Е ТОВА?
    Как да позволя и днес на вятъра да гали с вихрени пръсти косите ти?
    Как да позволя и днес на слънцето палаво да искри в очите ти?
    Как да позволя и днес на дъжда страстно да целува устните ти?
    Само те гледах... и в този миг осъзнах - ТОВА Е ЩАСТИЕТО!

"Мислите на един Луд" - Вили Димова