Има дни, в които се замисляш
за смисъла на земният си път,
за чувствата - когато си обичал,
за болката, стаена в някой кът.
И равносметката, която правиш
ти дава сили, за да продължиш.
Доволен си, че много си направил
и че успяваш бързо да простиш.
А, ако във сърцето си погледнеш
ще видиш колко обич си дарил,
но много повече на теб са дали.
Дали достоен ти за туй си бил ?
Дали от тази безгранична обич,
не е останало и малко жал
към хората, изпитвали я повече
от теб - към теб, подобно на пожар.
Дали си дал или си взел не зная,
но знам, че няма нищо по-прекрасно -
да си обгърнат от любов безкрайна,
и да живееш в обич необятна!
/автор-неизвестен/
Аз и сега обичам -
ОтговорИзтриванемного и горя
и все така във пламък.
Не се свидя да давам
дават и на мен.
Такава ще съм-
дарявам туй
което Бог ми е дарил.
И аз горя във обичта си,
ОтговорИзтриванезащото Любовта е всичко!
И давам с шепи туй що имам,
защото само там откривам щастието.