петък, 26 ноември 2010 г.

Anathema

"Тази нощ душата ти спи, но някой ден ще усетиш истинска болка, може би тогава ще видиш същността ми, чуплива развалина сред буря от емоции"



"Пропилените мигове не могат да се върнат
и ние няма да чувстваме отново..."

2 коментара:

  1. ...Защото нищо не продължава вечно,
    и ние вече знаем,
    че сърцата могат да се променят!
    И е трудно да държим свещта запалена
    в студения ноемврийски дъжд.
    Така сме от много, много време,
    опитвайки се да убием болката...

    Прегръщам те, Вили!С цялата си душа!

    ОтговорИзтриване
  2. Сърцата се променят. Бият в друг ритъм. Чувствата са вече други... А времето само ще удължава агонията и болката никога няма да отшуми, когато е била породена от истинска страс и взаимно желание, което отдавна е отминало...

    Прегръдки и от мен, Яна! Благодаря, че отново надникна тук и успя да разгадаеш една моя моментна емоция!

    ОтговорИзтриване

Още приумици