Как потрепва твоето тяло под моето...
Как сладко настръхваш... слади...
Всеки досег е малка наслада...
А безсрамно шоколадът горчи...
Ти замлъкна...
Не дишаш, така ли?
Няма въздух за твоите устни...
Няма въздух, а само забрава...
Тъй ти действам - ми каза - нали?
Ще помогна... с целувка отдавам
своя дъх, своя дъх до зори...
Искаш още!...
О-o, продължавам...
... А навън отдавна вали...
Да докосвам желаеш до болка?
Тази болка във тебе крещи...
Аз те чувам,
не чувстваш ли само
моите устни, ръце и коси?...
Аз те любих,
а ти… подари ми мечти…
Възбуди ме, припомни ми...
ОтговорИзтриванеВъзбуди ме, припомни ми...
Понякога те обичам,
понякога не,
понякога се нуждая от теб,
понякога не и те оставям да си тръгнеш...
Понякога се впускаме
и понякога падаме,
но няма значение скъпа,
защото ние го вземаме от нас много бавно...
Защото начина, по който се докосваме, е нещо което не можем да отречем,
и начина, по който се движиш ме кара да се чувствам жив, затова ела...
Възбуди ме, припомни ми...
Възбуди ме, припомни ми...
http://www.youtube.com/watch?v=YqZTm5n9xHw