ПОЗВОЛИ МИ ДА СЕ ВЛЮБЯ В ТЕБ

Позволи ми да се влюбя в теб:
да заживея пак със мисълта за някой друг,
а не с жестоката самозаблуда,
че съм готов да се обичам.
Позволи ми да те разсъбличам
и под маските на твоите усмивки
всеки път да те откривам нова и различна:
загадъчна, фатална, зряла, иронична -
непостоянна като есенно небе -
наивна..., сериозна, нежна, деспотична,
любовница, жена, и едновременно ... дете.
Позволи ми да те доизмислям и да те мечтая,
остани до края непозната,
във блян ми позволи да те превърна,
в полуспомен, да те достигам...
и никога не те позная...
Позволи ми да повярвам в теб,
да те превърна в идол,
в божество от женственост и красота - в съвършенство...
Да те жадувам и да те зова
и всяка нощ опиянен от ласките на блудната луна,
обезумял от страст и самота,
изгубен в твоите отражения,
полудял от нощните видения,
изтерзан от мисли и съмнения,
да те отричам и да те руша...
А после... в утринната тишина
разкаян пред тебе да сведа глава,
мълчанието ти да ти простя
и пак да те издигна в себе си -
от пясък кула, мелница от вятър и мечти...
Позволи ми да се влюбя в теб...
и ми прости... за думите и плоските шеги,
за заблудите и жестовете нервни,
за клетвите, които не изричам,
позволи ми да се влюбя в теб
и да повярвам пак, че съм способен да обичам...

Илиян Димитров