Първият сняг тази зима ми донесе и поредната приумица.
Снежен човек.
Е, не е съвсем снежен, но е бял.
Изработен от хартиени тръбички, изплетен с много старание и любов.
А да знаете как му се радваха моите ученици... прегръщаха го, милваха го... беше голяма радост.
И вече е пръв пазител на коледната ни елха в класната стая.
В студените зимни дни освен да проверявам тетрадки, да подготвям изненади на малките първокласничета, да изпълнявам желанията на половинката ми за вкусни манджи, намерих време и за малко спокойствие и лично удоволствие, чрез плетенето...
И това лято уплътних част от отпуската си с нещо, което ми доставя удоволствие и ме кара да се чувствам доволна и спокойна.
Надявам се приложението на тези кутии да бъде полезно и практично.
Тия големи бутилки за вино са ми много симпатични - напомнят ми за дамаджаните, в които дядо наливаше вино, а баба - прясно мляко. Е, сега и аз си имам една дамаджанка...
С какво ще я напълним ли?
Ооо, има с какво... домашна ракийка или пък с чудното вино на баща ми...