Поредната ми приумица...
Разчиствайки шкафа със шаловете и шапките, установих, че има един-два шала, които няма да носим с дъщерите ми тази зима, и че могат да се преправят на чудесни дрешки за Хъни.
Е, запретнах ръкави и само за около два часа плетох и разплитах, и пак, и пак, и... се получи, това:
А Хъни обича да е облечена. За нея това е знак, че ще последва дълга и интересна разходка. Та стоя до мен и чака да я облека.
Ако й стане студено на ушетата, може да вдигнем яката и да ги покрием...
И понеже в стаята не бе много топло, Хъни се почувства добре и реши да си полегне...
Вече може да вали сняг. Готови сме за дълги и забавни зимни разходки!
Няма коментари:
Публикуване на коментар