Сам

Събуждам се – ти пак не си до мен.
Поглеждам горе океана от звезди,
докосвам празната постеля
и питам се дали и ти не спиш…

Мечтая, мъча се, копнея,
сънувам, къпя се във мрак.
Бушувам тихо и вилнея,
минавам бавно праг след праг…

Боли ме, тъжно е, обичам,
прегръщам те, говорим пак,
мисля, питам и изричам,
дори се правя на глупак…

Променям се, мутирам, съживявам,
изпивам пълна чаша самота,
опитвам се да не съжалявам –
оставам сам със моята тъга…

/Дани/