Любовта е светла, крехка и прозрачна като ангелски криле.

Любовта е тиха, непонятна – изсушено цвете от дете.

Любовта е закачлива, сладка – мустакато коте със мишле.

Любовта е сребърно брокатна – наниз мисли, старо канапе.

Любовта е снимка в рамка... рамка с форма на сърце.

Любовта е палава гирлянда, паднала незнайно откъде.

Любовта е розово пастелна – залез с мирис на море.

Любовта е стръмничка пътечка, дето да вървиш на колене.

Любовта е праг на къща, цял простор със шарено пране.

Любовта е чаша пъстроцветна със димящо сутрешно кафе.

Любовта е топла супа във очукано котле.

Любовта е огнена въздишка всред сатенено небе.

Любовта е сладко вино в избата на тръпнещо небце.

Любовта е гейзер от мечтания, идващи незнайно откъде.

/Вергиния Генова/