понеделник, 12 юли 2010 г.

Пак вали...



Пак вали…
А исках да препускам
с вятъра във слънчев ден.

Пак вали…
А исках да съм слънчев лъч,
оглеждащ се в росата.

Пак вали…
А исках ,като птиците,
мислите ми да се реят в небосвода.

Пак вали…
Сега събирам в шепите си
сълзи от небето,
оглеждам се във тях и виждам …
сълзите си по лицето –
плача с времето и аз.

2 коментара:

  1. Сега е слънчево...
    И Аз имам вятъра...с него меря, силите си!

    ОтговорИзтриване
  2. Сега е слънчето...
    И аз препускам с вятъра,
    за да догоним дъгата...

    ОтговорИзтриване

Още приумици