понеделник, 12 юли 2010 г.
Пак вали...
Пак вали…
А исках да препускам
с вятъра във слънчев ден.
Пак вали…
А исках да съм слънчев лъч,
оглеждащ се в росата.
Пак вали…
А исках ,като птиците,
мислите ми да се реят в небосвода.
Пак вали…
Сега събирам в шепите си
сълзи от небето,
оглеждам се във тях и виждам …
сълзите си по лицето –
плача с времето и аз.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Още приумици
-
Рядко правя тази баница... трудоемка е и изисква много време... но... днес я направих и сега ще й се насладим. А рецептата е от моя край -...
-
Наближават светли празници, които изпълват душите ни с радост, а сърцата ни с любов. Подарявам ви малко красота от моята душа... ...
-
Коледно настроение Магията на Коледа ни прави по-добри, по-усмихнати, по-смирени, по-щедри, по-сърдечни... Весели празници!
-
Моите ежковци много обичат да майсторят всякакви красотички и в последния ни час по изобразително изкуство темата беше "Релефна апликац...
Сега е слънчево...
ОтговорИзтриванеИ Аз имам вятъра...с него меря, силите си!
Сега е слънчето...
ОтговорИзтриванеИ аз препускам с вятъра,
за да догоним дъгата...