Отдаване

Нощта отново взе ме е своята прегръдка
и стисна силно - душата ми заплака.
А Мрака разкрива леко своята загадка
и сърцето ми, само, във страх зачака...
Сълзите ми в черни перли се превръщат.
Очите ми, невиждащо се взират в мрака.
Ръце протягам и искам да прегръщам.
Устните ми шепнат, но кой ли там ги чака...
Тялото ми търси нежен допир, стари ласки -
назад във времето да ме захвърлят,
за да ме върне пак на светлината в Рая
и мойте чувства живи да запазят.

Но аз не искам!
Нощта прегръща страстно,
Мрака люби ме в екстаз...
Да властвам в Ада ми е обещано -
отдавам се на тази мрачна страст...

/Вили Димова/