Животът ми е огнено кълбо,
което с годините разплитам
и колкото по-малко става то,
все повече на тебе се обричам.
И търся във загнездената болка
една искрица,
скрита топлина,
една сълза пробляснала
случайна,
една надежда с името съдба.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Още приумици
-
Рядко правя тази баница... трудоемка е и изисква много време... но... днес я направих и сега ще й се насладим. А рецептата е от моя край -... -
Моите ежковци много обичат да майсторят всякакви красотички и в последния ни час по изобразително изкуство темата беше "Релефна апликац... -
Наближават светли празници, които изпълват душите ни с радост, а сърцата ни с любов. Подарявам ви малко красота от моята душа... ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар