неделя, 29 ноември 2009 г.

Обичам те...


ДЪГАТА...

Сутринта, когато казах: "Обичам те!" -
ти замълча -
и стана ми лошо...
имаше слънце,
а изведнъж притъмня.

Каза ми: "И на мен не ми бе добре!
И тук заваля...
слънцето скри се -
и то замълча..."

Поисках ти прошка -
и даде ми...
Обещах ти промяна -
повярва ми...
Дарих ти прегръдка -
вкопчи се в мен...
И пак си засмяна -
сияеш цялата...
Целунах очите ти -
засияха...
Преглътнах сълзите ти -
горчиви бяха...
Пих от устните ти -
запламтяха...
И пак казах: "Обичам те,
жарава си моя!"

И в миг стана магия -
спрях дъжда и нарисувах дъга...

Ръка ти подадох -
сложи ти в нея своята.
С теб ще остана -
да тръгваме двамата.
Дъгата очаква ни -
сега или никога.

Погледнах в очите ти -
съзрях там щастието,
и клетвено казах:
"Обичам те!"

1 коментар:

  1. Красиво е... Навежда към много размисли за периодите през които преминават любовните чувства на една влюбена двойка...Съвсем като мартенски ден. И когато и двете страни са готови за отстъпка , когато има диалог помежду им , когато има прошка и желание за доближаване на гледните точки ...тогава ДЕНЯТ Е ПРЕКРАСЕН !

    ОтговорИзтриване

Още приумици