Целувам те за стотен път в нощта.
Не ме отпращай... искам да остана.
И да ти шепна пламенни слова,
докато сенките ни бягат по тавана.
Не казвай нищо... нека помълчим,
обвити от прегръдката на мрака.
Думите болят, но нека си простим
за мислите, за грешките, и за делата.
Тръгвам, тъй както ти го пожела...
А стъпките ти във сърцето още парят.
И сякаш вятърът довява твоето: „Ела”,
след него ехото, което го повтаря.
Аз тръгвам, ала мога да се върна,
Повикаш ли ме тихичко по име.
Чуя ли те... знам... ще те прегърна,
прошепвайки в ухото ти: „Люби ме”.
Ще рухнат всички каменни прегради...
Но ти мълчиш, а съмва се... и дъжд вали...
Сега си тръгвам... Няма ли да се обадиш
и след мене да извикаш: „Остани!”?
/izibel/
неделя, 29 ноември 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Още приумици
-
Рядко правя тази баница... трудоемка е и изисква много време... но... днес я направих и сега ще й се насладим. А рецептата е от моя край -...
-
Наближават светли празници, които изпълват душите ни с радост, а сърцата ни с любов. Подарявам ви малко красота от моята душа... ...
-
Моите ежковци много обичат да майсторят всякакви красотички и в последния ни час по изобразително изкуство темата беше "Релефна апликац...
-
Коледно настроение Магията на Коледа ни прави по-добри, по-усмихнати, по-смирени, по-щедри, по-сърдечни... Весели празници!
Няма коментари:
Публикуване на коментар