Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.
"Че тя е твоя,не скърбя,нали
ОтговорИзтриванетака я чувствам близка и любима.
Че ти си неин;ей това боли;
и тази болка е непоносима.
Но аз пред мен ви оправдах почти:
обичаш я,защото ми е мила.
Заради мене си и скъп и ти:
тя част от мен във тебе е открила.
Изгубя ли макар един от вас,
понасям тежка загуба двукратно.
Ти имаш нея,тебе-тя,а аз
за двама ви умирам безвъзвратно.
Но аз нали във теб съм въплътен?
И значи тя обича само мен!"