вторник, 31 март 2015 г.

TЪЙ БЛИЗО СПРЯХА...



Тъй близо спряха двата коня...
И се целунахме над тях.
Ти светна в накита си огнен,
аз в бронята си запламтях.
Скриптяха голите глогини,
ти бе царкиня, аз - боляр.
До нас на рохкавия синор
гореше жарък минзухар.
И Март кадеше топла пара
из влажно шупналата шир...
Прекрасната сестра на царя
разкри зеници като вир.
Отдръпнахме се. Духа Юга.
На устните ни - сладини.
И кукувицата закука
в размръзналите долини.
Глави допират двата коня...
Кълна се, даже Соломон
не е бил по-щастлив на трона
сред дъщерите на Сион!
Потриват ноздри двата коня,
от клона капе аромат
и нашите сърца са вече
в уречен за сърцата свят...

А в дим и куполи далече
пламтеше царевият град.

Радко Радков
Из "Слово за Търновград"


събота, 21 март 2015 г.

Честита Пролет!



                                             Добре дошла 


                                          Излез и погледни 
                                      какви прекрасни дни! 
                                    Сред клони разцъфтели 
                                          са птиците запели. 

                                       И всеки млад листец, 
                                         и всеки бял цветец 
                                       към слънцето нагоре 
                                       е чашчица разтворил! 

                                           По градове, села 
                                         добре си ин дошла, 
                                        зелена, свежа, росна, 
                                      ти, пролет цветоносна! 

                                          /Елисавета Багряна/ 




Още приумици