петък, 30 септември 2011 г.

Thirty Seconds To Mars - Hurricane

Глава първа: Раждане Време да избягаш от лапите на името. О, това не е игра... Това е едно ново начало. Аз не вярвам в съдбата... Но най-долният ред е време да заплати. Ти знаеше, че ти ще го предизвикаш... Това е война. Без значение колко пъти си ми казвал, че искаш да си тръгнеш. Без значение колко вдишвания си направил. Ти все още не можеш да си поемеш дъх. Без значение колко нощи си стоял буден, под звука на падащия дъжд. Къде отиде, къде отиде? Като дни преминават, нощите в пламъци. Кажи ми, би ли убил, за да спасиш живот? Кажи ми, би ли убил, за да докажеш, че си прав? Катастрофа.. катастрофа Изгори, нека всичко изгори! Този ураган преследва всички нас под земята... Това тъжно сърце е на път да се възпламени в пламъци...
Глава втора: Живот Без значение колко пъти ще умра, аз никога няма да забравя! Без значение колко живота ще живея, аз никога няма да съжалявам. Огънят отвътре, предизвикващ бунт, готов да избухне в пламъци. Къде е твоят Бог? Къде е твоят Бог? Къде е твоят Бог? Гори огън в неговото сърце и бунтът е на път да се възпламени в пламъци. Наистина ли искаш? Наистина ли ме искаш?... Наистина ли ме искаш мъртъв... Или жив, за да ме измъчваш за моите грехове.. Наистина ли искаш? Наистина ли ме искаш?... Наистина ли ме искаш мъртъв... Или жив, за да живея сам... Кажи ми, би ли убил, за да спасиш живот? Кажи ми, би ли убил, за да докажеш, че си прав? Катастрофа... катастрофа Изгори, нека всичко изгори! Този ураган преследва всички нас под земята... Остави всичките си сетива на удоволствието, то трябва бъде единственият Бог на твоето съществуване. И това за него е едно младо момиче, което жертва всичко и нищо в нейните очи не трябва да бъде толкова свещено, колкото удоволствието... Тези бурни чувства имат бурен край. Умират те във триумфа си върховен, тъй както огън и барут загиват в целувката си. Добродетелта не винаги e най-безопасна и в света има обстоятелства, при които поради сложността на престъплението, за предпочитане е доносничеството.
Глава трета: Смърт Обещанията, които дадохме, не са достатъчни. ... никога не играй играта отново... Молитвите, които сме изповядали, са като наркотик. ... никога няма да ми помогне тук... Тайните, които продадохме, никога не сме знаели... ... никога не пей една песен за втори път... Любовта, която имахме... Любовта, която имахме... Трябваше да я пуснем да си отиде... ... никога не се дава отново... никога не се дава отново... Кажи ми, би ли убил, за да спасиш живот? Кажи ми, би ли убил, за да докажеш, че си прав? Катастрофа... катастрофа. Изгори, нека всичко изгори! Този ураган преследва всички нас под земята... Този ураган. Наистина ли искаш? Наистина ли ме искаш?... Наистина ли ме искаш мъртъв?... Или жив, за да ме измъчваш заради моите грехове? Наистина ли искаш? Наистина ли ме искаш?... Наистина ли ме искаш мъртъв?... Или жив, за да живея в измама?... Дълбоко в тъмнината, ужасен се взирах дълго, със съмнения изпълнен, че сънувам сън мъртвешки, несънуван досега.

Live - Dolphin's Cry

Начинът, по-който се къпеше в светлина ми напомня на тази нощ в която бог ме положи в твоята розова градина на доверието и бях отнесен останал без думи някакъв безпомощен глупак да, бях загубен, замрял в мир ти си всичко, което искам да намеря така че, когато дойде времето ела при мен нежно, ела при мен ела при мен любовта ще ни води, напред любовта ще ни води, тя ще ни води можеш ли да чуеш плача на делфините? виж как пътят се надига да ни посрещне то е във въздуха, който дишаме тази вечер любовта ще ни води, тя ще ни води о да, срещаме се пак сякаш никога не сме се сбогували изминалото време беше само сън напускали ли сме това място? заобикаля ме тази луда мъгла ти обвиваш краката си около мен всичко, което мога да направя е да се опитам и да дишам позволи ми да дишам, така че аз така че ние да тръгнем заедно! любовта ще ни води, напред любовта ще ни води, тя ще ни води можеш ли да чуеш плача на делфините? виж как пътят се надига да ни посрещне то е във въздуха, който дишаме тази вечер любовта ще ни води, тя ще ни води животът е като метеор няма значение кой си ако само бягаш, за да се прикриеш, просто е загуба на време ние сме загубени, докато се намерим фениксът се надига от земята и на всички тези войни е сложен край

понеделник, 12 септември 2011 г.

Милен Фармер

Редом с Айфеловата кула и Триумфалната арка, Милен Фармер е един от символите на днешна Франция и модерната френска музика. Днес тя ще празнува своя 50-ти рожден ден!

Къщички

Тази коледна ваканция стана много дълга. Беше изпълнена с много емоции и красиви преживявания. Намерих време и за моето хоби. Тези къщички...

Още приумици