сряда, 26 януари 2011 г.

ПРИНЦЪТ И ТЪМНИЯ КОН



Имало едно време един млад принц, който бил достигнал вече възрастта, на която трябвало да заживее самостоятелно и да започне да управлява една голяма страна, поверена му от неговия баща. Било му казано на изпроводяк, че когато се нуждае от помощ, единственото, което трябва да направи е да сложи един фенер на прозореца на най-високата кула в царството и ще му бъде изпратен специален кон с каляска, за да го отведе в безопасност.

Но също така, бил предупреден от баща си, че един зъл магьосник, враг на кралството, живее недалеч от неговия нов дом. И затова да внимава много когато изпраща светлинния сигнал, защото магьосника също ще го види и също може да му изпрати кон да го отведе и то кой знае към каква опасност.

Разбира се, това изплашило бъдещия владетел. В края на краищата, как би могъл той да направи разлика между двете каляски?!

Баща му го уверил, че има сигурно доказателство – всеки път, преди да тръгне със спасителната каляска, трябва внимателно да провери какъв кон я предвожда. Ако конят е светъл на цвят, той ще го отведе в безопасност, но ако е тъмен – винаги ще го води към премеждия и опасности.

Както всеки може да се досети, през много изпитания се наложило да премине принцът, управлявайки страната и много пъти му се налагало да поставя фенера на прозореца. И много пъти, понеже му се налагало да бяга незабавно от замъка си, когато живота му бил застрашен, той забравял да изпълни бащината си заръка.

Много често той се оказвал препускащ диво от една опасност в друга, от едно премеждие в друго, и когато вече било твърде късно, той осъзнавал, че неговото невнимание отново било причината да преживява тези допълнителни изпитания и трудности в ситуация, която се опитва да избегне. И чак тогава се сещал, че е трябвало да провери преди да влезе в каляската, дали конят е изпратен от злия магьосник или от неговия баща.

Когато се чувствате уплашен или сте в стресова ситуация, кой или какво е вашият „тъмен кон”?
Какво обикновено се случва /във и извън вас/, когато „тръгнете” с „тъмния кон”?

Представете си, че винаги избирате да „тръгвате” с „белия кон”. Как тогава ще изглежда вашият живот и какво ще чувствате вие?

неделя, 2 януари 2011 г.

Това ли е щастието?

    Събудих се... Беше рано.
    Лежеше до мен с ръка върху гърдите ми.
    Поисках да стана и леко отдръпнах ръката ти, и нежно я положих на леглото...
    И тогава... слънцето проникна през щорите и те докосна...
    Гледах те и не можех да откъсна поглед от теб...от нежната извивка на ухото, от долчинката на талията ти, от едва повдигащите се гърди... Беше прекрасно! Застинала във вечеността.
Страхувах се да не наруша спокойният ти сън и само те съзерцавах... исках този миг да продължи вечно, да го заключа в сърцето си и да остане само за мен... 
    Събрах смелост и ... те целунах...мнооого леко по мекичкото на ухото... Размърда се и... крайчетата на устните ти се подвиха нагоре в загадъчно-блажена усмивка. Замръзнах... за да не те разбудя... А желанието в мен крещеше "ЦЕЛУНИ Я ПАК, ЦЕЛУНИ Я!!!"... беше толкова силно, че... не можех да дишам... Само те гледах, гледах... И пак се питах ИСТИНА ЛИ Е ТОВА?
    Как да позволя и днес на вятъра да гали с вихрени пръсти косите ти?
    Как да позволя и днес на слънцето палаво да искри в очите ти?
    Как да позволя и днес на дъжда страстно да целува устните ти?
    Само те гледах... и в този миг осъзнах - ТОВА Е ЩАСТИЕТО!



"Мислите на един Луд" - Вили Димова

Още приумици