вторник, 26 януари 2010 г.

Подарък ...

Това е най-прекрасния подарък, който съм получавала някога от приятел.
Той ме накара да се почувствам специална...

video

неделя, 24 януари 2010 г.

Хей, ти, ... помниш ли ме?



Помниш ли в кое кътче на разума ме прибра?
Помниш ли въобще коя съм?
А някога разбра ли коя съм всъщност?

Аз съм тук. В тъмното.
Просто сянка, силует.
Неясен спомен от миналото или забравен сън.

Аз съм в капките дъжд, от които се опитваш да се скриеш.
По-упорита съм от теб. Ще стигна до теб.
Ще се разлея по кожата ти...
Ако ми позволиш - ще вляза и в сърцето ти.

Ааа... сърцето ми... моето...
Бих ти го дала, да, но... трябва да го залепиш.
И моля те, не го чупи отново. Боли!

Силна съм, но силата ми си има предел.
И ти трябва да го знаеш...

Страх ме е, срам ме е да го призная, но съм ранима.
Съвсем слаба и търсеща надежда.

Търся теб.
Търся спокойствие.
Търся изход от затвора на тъгата.
Търся загубената част от себе си.
Търся път към теб. Отново!


Ако поискам би ли ме прегърнал силно?
Така, че дъха ми да спре...
Направи го!
Накарай ме да се почувствам малка, защитена, обичана.
Накарай ме да мисля за теб, да те искам, да бъда твоя.

Искам да чувствам, че съм жива.
Да посрещам вятъра с лицето си...
Да попивам капките дъжд с кожата си...
Да усещам топлината на тялото ти...
Да докосвам с устни очите ти...
Да вплитам пръсти в косата ти...
Да опитвам вкуса на устните ти...
Да те изгарям като огън с докосването си...
Да се гмурна в твоя свят...
Да мечтая с теб...
Да дишам с теб...
Да заспивам до теб...

Просто да бъда с теб...

А ти?..
Ти искаш ли да бъдеш с мен?
Всъщност, ти помниш ли ме?
Помниш ли коя съм аз?!

Аз съм една сянка...
Силует в мрака...
Спомен от миналото...
Или...
Отдавна забравен сън.

Къщички

Тази коледна ваканция стана много дълга. Беше изпълнена с много емоции и красиви преживявания. Намерих време и за моето хоби. Тези къщички...

Още приумици