понеделник, 30 ноември 2009 г.

ПОЗВОЛИ МИ ДА СЕ ВЛЮБЯ В ТЕБ

Позволи ми да се влюбя в теб:
да заживея пак със мисълта за някой друг,
а не с жестоката самозаблуда,
че съм готов да се обичам.
Позволи ми да те разсъбличам
и под маските на твоите усмивки
всеки път да те откривам нова и различна:
загадъчна, фатална, зряла, иронична -
непостоянна като есенно небе -
наивна..., сериозна, нежна, деспотична,
любовница, жена, и едновременно ... дете.
Позволи ми да те доизмислям и да те мечтая,
остани до края непозната,
във блян ми позволи да те превърна,
в полуспомен, да те достигам...
и никога не те позная...
Позволи ми да повярвам в теб,
да те превърна в идол,
в божество от женственост и красота - в съвършенство...
Да те жадувам и да те зова
и всяка нощ опиянен от ласките на блудната луна,
обезумял от страст и самота,
изгубен в твоите отражения,
полудял от нощните видения,
изтерзан от мисли и съмнения,
да те отричам и да те руша...
А после... в утринната тишина
разкаян пред тебе да сведа глава,
мълчанието ти да ти простя
и пак да те издигна в себе си -
от пясък кула, мелница от вятър и мечти...
Позволи ми да се влюбя в теб...
и ми прости... за думите и плоските шеги,
за заблудите и жестовете нервни,
за клетвите, които не изричам,
позволи ми да се влюбя в теб
и да повярвам пак, че съм способен да обичам...

Илиян Димитров

Ние ...

неделя, 29 ноември 2009 г.

Ако...

Ако се обърнеш
и ме погледнеш-
ще видиш утро във очите ми,
ще видиш вечно,
жълто слънце,
ще тръпнеш във гърдите ми!

Ако се обърнеш
и ме попиташ-
ще чуеш нежно мъркане,
ще чуеш страсти незаглъхнали,
ще чуеш мислите потънали!

Ако се обърнеш
и ме повикаш-
при теб ще дойде
мъничко момиче
и макар и невъзможно:
за тебе ще откъсне
есенно кокиче!

Ангел

Пейте вие нежни светлини.
Вечна Сила, в нас бъди!
Тих шепот, глас далечен...
Живота се превръща в песен.

Поклони се птицата и отлетя.
Сега тя вятъра ще се нарича.
Без предел, с полет смел
вечност за духа предрича...

Ангел бял стои надвесен
вперил погледа си в нас -
дарява ни покой и песен
и казва ни, че винги ще е със нас...

Остани!

Целувам те за стотен път в нощта.
Не ме отпращай... искам да остана.
И да ти шепна пламенни слова,
докато сенките ни бягат по тавана.

Не казвай нищо... нека помълчим,
обвити от прегръдката на мрака.
Думите болят, но нека си простим
за мислите, за грешките, и за делата.

Тръгвам, тъй както ти го пожела...
А стъпките ти във сърцето още парят.
И сякаш вятърът довява твоето: „Ела”,
след него ехото, което го повтаря.

Аз тръгвам, ала мога да се върна,
Повикаш ли ме тихичко по име.
Чуя ли те... знам... ще те прегърна,
прошепвайки в ухото ти: „Люби ме”.

Ще рухнат всички каменни прегради...
Но ти мълчиш, а съмва се... и дъжд вали...
Сега си тръгвам... Няма ли да се обадиш
и след мене да извикаш: „Остани!”?

/izibel/

Желание

Сгреших

Приумици

Шекспир - Сонет № 130



Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.

Борба

Всяка сутрин тръгвам на война
вдъхвам си кураж по пътя,
за да имам сили и да издържа
в битката със армията тъпа.

Боря се с вятърните мелници -
със злобата, омразата и завистта.
Нямам нито броня, нито ризница
само луда страст да победя.

/Станка Парушева/

Живота ми



Животът ми е огнено кълбо,
което с годините разплитам
и колкото по-малко става то,
все повече на тебе се обричам.
И търся във загнездената болка
една искрица,
скрита топлина,
една сълза пробляснала
случайна,
една надежда с името съдба.

С времето ...

С времето научаваш, че няма по-голям подарък на този свят от любовта... С времето научаваш, че да искаш да се събуждаш до даден човек и да искаш да остарееш с него е също безценен подарък... С времето научаваш, че истинските приятели никога не са много и винаги казват без да питат - "дай да го заровим"... С времето се научаваш да цениш мига, защото е неповторим... С времето се научаваш да прощаваш "и непростимите" неща, защото няма да сме вечни на този свят...

КОГАТО МЕ НЯМА...

Щом легнеш да спиш
погледни ръцете си
и ако ме обичаш -
ще ги видиш преплетени с моите.

Заспиш ли -
сънувай само мен
и ако ме обичаш -
друга няма да ти се присъни.

Чуеш ли нежен глас в съня си -
знай, че аз те викам
и ако ме обичаш -
ще дойдеш в прегръдките ми...

Ако ме обичаш,
ще бъда винаги до теб,
за да те обичам
и дори когато ме няма...

Самота

Прибързах. Споделих и сгреших...
Думи изрекох. Надежда таих...
Вярвах, копнях и блян сътворих.
Сега съжалявам, че се доверих.

Искам да забравя, а не мога - боли.
Мрак ме обзема - тъмнина...
Какво да направя... тъга...
Стон... сълза след сълза... самота...

Демон

Ела...

Обичам те...


ДЪГАТА...

Сутринта, когато казах: "Обичам те!" -
ти замълча -
и стана ми лошо...
имаше слънце,
а изведнъж притъмня.

Каза ми: "И на мен не ми бе добре!
И тук заваля...
слънцето скри се -
и то замълча..."

Поисках ти прошка -
и даде ми...
Обещах ти промяна -
повярва ми...
Дарих ти прегръдка -
вкопчи се в мен...
И пак си засмяна -
сияеш цялата...
Целунах очите ти -
засияха...
Преглътнах сълзите ти -
горчиви бяха...
Пих от устните ти -
запламтяха...
И пак казах: "Обичам те,
жарава си моя!"

И в миг стана магия -
спрях дъжда и нарисувах дъга...

Ръка ти подадох -
сложи ти в нея своята.
С теб ще остана -
да тръгваме двамата.
Дъгата очаква ни -
сега или никога.

Погледнах в очите ти -
съзрях там щастието,
и клетвено казах:
"Обичам те!"

Жарава

Жените

Любовта

Блян

Вълшебна нощ сега пред нас
разтваря двери
да ни приласкае двама
в своята прегръдка.

Луната светла,
вълшебна приказка да ни разкаже...
звезди блестящи,
ефирен танц да затанцуват...

За нас - щастливи -
потънали в това вълшебство,
унесено заслушани
в туптенето на своите сърца.

Загледани в луната
и танца на звездите,
бленуваме сега една мечта -
магията на любовта...

Пусто е без теб...

Светлината...

Светя ли?




Светя ли?
Не знам...
душата ми
разкъсва се на две -
гори,
боли,
в терзания се вие...
Към светлината
вдигам пак очи,
а само мрака
срещам там
и... нищо -
просто тъмнина...
и пак е изпреварил светлината.
А душата ми жадува
поне една искра

от нея - светлината...

Сърцето

Искам...



Ето, пак ти обещавам
да не наранявам твоето сърце,
и ето - пак го правя -
раздирам го със двете си ръце...

Искам винаги да си със мен,
искам вечно твоя аз да бъда.
Искам огън да струи от мен,
искам пак да съм жарава твоя.
Искам думите ми да те радват,
искам да не моля в любовта...
Искам болка да не причинявам,
искам обич в твоята душа.
Искам всичко между нас да продължи,
искам любовта ни да цъфти.
Искам твоята прегръдка да е само моя,
искам твоята целувка пак за мен,
искам право аз да имам
да поискам да съм само с теб.
Искам пак да ми простиш...
Искам пак да обещая...
Искам... много ли аз искам?...
Егоист съм - знам, прости ми,
но те искам...
Научи ме да не обещавам,
че няма да те наранявам.
Научи ме как да искам
това, което ми даряваш...

Прегръдка

В прегръдка нежна
двама влюбени сега лежат.
Унесено се гледат -
поглед в поглед спрели...
Мислите им някъде летят,
една във друга вплетени,
отдадени една на друга...
В полет лек, вълшебен,
нежен и неповторим.
В огън горят сърцата им,
огън са душите им.
И никой дъжд не би го потушил -
дори вълшебен да е той...

Къщички

Тази коледна ваканция стана много дълга. Беше изпълнена с много емоции и красиви преживявания. Намерих време и за моето хоби. Тези къщички...

Още приумици