четвъртък, 29 октомври 2009 г.

Любов без притежание

Най-силно те обичам, когато нямам накити,
със пръсти, вплетени в косите ми,

облечена единствено във твойта голота,
без други бижута, само с ръцете ти.

Най-силно те обичам, без да се наричам
любовница, приятелка или съпруга.

Най-силно те обичам, без да обяснявам
как те обичам и защо.

Най-силно те обичам без да има утре,
или вчера, които да се помнят,

обвързана съм само от ръцете ти, не с обещания,
във нощите, когато не ни трябва сън.



Джорджия Скот

ЛЮБОВ И ШОКОЛАД...




Когато намериш този шоколад в чантата си,
спомни си за мен, защото аз го сложих там.
Когато го отвориш и усетиш нежността му
спомни си за кожата ми, той е нейното олицетворение.

Когато го чупиш парче по парче и чуваш звука
мисли си, че това е сърцето ми , което бие за теб.
Когато го вкусиш и усетиш аромата му,
си помни за мен и знай, че в този момент ти изпращам целувка.

Когато стигнеш до половината се замисли и знай,
че тази част, която остава , съм Аз.
Когато усетиш, че не можеш да дишаш от сладко
и ти се прииска капка вода, си помисли за мен
и знай, че аз те жадувам по същия начин.

Когато го изядеш целия и усетиш, че си преял,
отново помисли за мен и знай, че това е моята любов.
Когато почувстваш опиянението от шоколада
знай, че и аз съм така пияна ... , пияна от любов...

Очакване


Звездици, небе - красота...
Нощ, тишина и тъмa...
Когато луната сълзите си крие,
започва да плаче и мойта душа.

Нима нощта, в която загадка се крие,
тайна зловеща, неразгадана -
толкова жестока и от никого неразбрана,
ще разкъса до кръв душата ми рана?

Мрака над къщите тихо прелита,
крясък зловещо тъмата раздира.
Не, не е птица смъртно ранена...
а вика душата ми - в скръб потопена...

И така ще стене самотна във мрака,
докато пак светлината открие.
Ще трепери и тихо ще чака
душата, която пак да обикне...

Къщички

Тази коледна ваканция стана много дълга. Беше изпълнена с много емоции и красиви преживявания. Намерих време и за моето хоби. Тези къщички...

Още приумици